Осигуряване на лицата работещи по граждански договор

Държавното обществено осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение по договор с възложител или по така наречените граждански договори се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Тези лица са осигурени само инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт т.е. осигурителните вноски се внасят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
За лицата работещи по граждански правоотношения, които са пенсионери осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са по желание.
На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧ, за самоосигуряващите се при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход. Възложителите по договорите не изчисляват и не внасят никакви осигурителни вноски на лица, които работят при тях по граждански договори, но декларират, че са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.
Когато лицата, които полагат труд без трудово правоотношение при един или повече възложители не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с разходите за дейността е равно или над една минимална работна заплата, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО/.
Когато лицата, работещи без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание през съответния месец, върху полученото възнаграждение след приспадане на разходите за дейността, независимо от размера му се дължат осигурителни вноски /чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО/. В тези случаи всеки от осигурителите дължи поотделно осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, но общия осигурителен доход за всяко лице, върху който се изчисляват вноските не трябва да бъде по-голям от определения месечен размер на максималния осигурителен доход. През 2010 г. максималния осигурителен доход определен в ЗБДОО за годината е 2000 лв.
Видно от посоченото, е че в хипотезата в която лицата, които полагат труд без трудово правоотношение при един или повече възложители не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията, след намаляване с нормативно признатите разходи, е по-малък от минималната месечна работна заплата за страната, осигурителни вноски не се дължат.
Ще илюстрираме посоченото с примери:

Първи пример:

Уговореното възнаграждение за месец септември на лице работещо по граждански договор е в размер на 3000 лв. лицето не работи на друго място през този месец т.е. не е осигурено на друго основание по реда на КСО. Разходите за дейността определени в ЗДДФЛ са 25 на сто или 750 лв. След приспадането на тези разходи се получава сума в размер на 2250 лв. Осигурителните вноски за ДОО се изчисляват върху 2000 лв., тъй като това е максималния осигурителен доход определен за 2010 г.

Втори пример:

През месец септември лице работещо по трудов договор, едновременно с това работи и по гражданско правоотношение. Брутното трудово възнаграждение на лицето е в размер на 1600 лв. Уговореното възнаграждение по гражданското правоотношение е 600 лв. След приспадането на разходите за дейността по гражданския договор се получава сума равна на 450 лв. В този случай осигуреният трябва да декларира пред възложителя по гражданския договор размера на осигурителния доход, върху който работодателят му ще изчисли осигурителните вноски. Възложителят изчислява осигурителните вноски върху 400 лв., тъй като сборът от осигурителните доходи за лицето през месеца не трябва да бъде по-голям от 2000 лв.

Трети пример:

За работата си по граждански договор лицето има уговорено възнаграждение от 300 лв. за месец септември. Това е единственото му възнаграждение за месеца, тъй като лицето не работи на друго място. т.е. не е осигурено на друго основание. След приспадането на разходите за дейността по ЗДДФЛ от уговореното възнаграждение получената сума е равна на 225 лв. Тази сума е по-малка от минималната работна заплата за страната, която е 240 лв., поради което лицето не подлежи на осигуряване по реда на КСО.
Здравноосигурителните вноски на работещите по граждански договор се внасят на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба, здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:
3. за лицата, работещи без трудово правоотношение:
а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигуряването се извършва по реда на ал. 5;
б) ако са осигурени по реда на т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Видно от посоченото, е че доходът, върху който се дължат здравноосигурителните вноски в първия и втория пример е равен на този върху който се дължат вноските за държавното обществено осигуряване.
В третия случай вноски за държавно обществено осигуряване не се дължат, но здравноосигурителните вноски са дължими. Те се внасят по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като това се извършва от самото лице, а не от възложителя по договора.
На основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.
Лицето работещо по граждански договор от третия пример има две задължения по смисъла на ЗЗО:
- да внесе за своя сметка здравноосигурителна вноска за месец септември, върху сума, която не може да бъде по-малко от 210 лв. – това е половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица през тази година и
- да подаде декларация, пред съответната ТД на НАП, че е започнало да се осигурява на това основание. Тази декларация в случая се подава да края на месец октомври. Декларацията се подава еднократно, при възникването на задължението за осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В случай, че лицето в примера вече се осигурява по този ред и е подало декларация за това, повторна декларация не е необходима.
За лицата работещи по граждански договори, които са родени след 31 декември 1959 г. се дължат осигурителни вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО, осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
На основание посоченото за лицата от първия и втория пример, в случай че за тях се дължат вноски в универсален пенсионен фонд, те се изчисляват върху доходите, върху които се изчисляват вноските за държавното обществено осигуряване. В третия случай вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване не се дължат.
За работещите по граждански договори не се дължат осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в професионален пенсионен фонд, тъй като техния труд при пенсиониране се зачита от трета категория. За работещите по граждански договори не се дължат вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
При изплащането на възнаграждението по граждански договор всеки възложител следва да прави преценка за дължимостта на осигурителните вноски. Поради това е необходимо да изисква от изпълнителя по договора да му предоставя необходимата за това информация. В противен случай е възможно да не се начислят и внесените осигурителни вноски или те да се начислят върху доход по-голям от максималния месечен осигурителен доход. В първия случай на осигурителите могат да бъдат съставени актове за начет за невнесените осигурителни вноски и дължимите лихви. Освен това може да им бъде наложена административна глоба по реда на чл. 349 от КСО. Във втория случай вноските се явяват недължимо внесени и осигурителите имат възможност да отправят искане за възстановяването им пред компетентната ТД на НАП.
Възнаграждението на лицата работещи по граждански правоотношения се изплаща чрез Сметка за изплатени суми и Служебна бележка, като чрез нея се удържат и осигурителните вноски, които са за сметка на лицето.
На основание чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО, от 1 януари 2010 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:
а) 7,1 на сто за сметка на осигуреното лице,
б) 8,9 на сто за сметка на осигурителя,
За лицата, родени след 31 декември 1959 г., разпределението е както следва:
а) 4,9 на сто за сметка на осигуреното лице,
б) 6,1 на сто за сметка на осигурителя,
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работещите по граждански договори се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 550110 независимо от това дали вноските са съответно за родените преди 1 януари 1960 г. или за тези родени след тази дата.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО осигуряване здравноосигурителната вноска се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение 60:40 през 2010 г. и следващите години. Общият размер на здравноосигурителната вноска през 2010 г. е 8 на сто, като на основание посоченото 4,8 на сто от нея заплаща възложителя по договора, а 3,2 на сто заплаща осигурения.
Здравноосигурителните вноски за работещите по граждански договори се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 560101 „Вноски от осигурители и осигурени лица, без самоосигуряващите се и неосигурени на друго основание лица“. Работещите по граждански договори, които сами внасят здравноосигурителните си вноски вписват в преводните нареждания код 56 07 01 „Вноски от лица, неподлежащи на здравно осигуряване на друго основание по ЗЗО“.
На основание чл. 157, ал. 3 от КСО, от 1 януари 2009 г. вноските за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва:
1. за сметка на осигуреното лице – 2,2 на сто;
2. за сметка на осигурителя – 2,8 на сто.
Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд се внасят с преводни нареждания, в които се вписва код за вид плащане 58 01 23 „Осигурителни вноски за лицата, родени след 31 декември 1959 г., осигурени в универсален пенсионен фонд“.
С преводните нареждания, с които се внасят осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване се вписва общата сума на дължимите вноски като за сметка на осигурителите така и за сметка на осигурените.
Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се удържат от възнаграждението на лицето и се внасят от осигурителите.
Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението им. Нормативното основание за това е чл. 7, ал. 6 от КСО.
Осигурителните вноски се внасят в банките или в пощенските клонове и станции по съответните сметки за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване разкрити от Националната агенция за приходите. Вноските се внасят с преводни нареждания за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките на осигурителите по съответната сметка на НАП.
От началото на 2009 г. на лицата работещи по граждански договори осигурителни книжки не се издават и заверяват. Осигурителният стаж и осигурителният доход на тези лица се удостоверяват с данните подадени от осигурителите с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ подавана по реда на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Всяко лице, което е работило по граждански договор преди тази дата следва да има издадена и заверена осигурителна книжка. Издаването на осигурителните книжки за времето преди 1 януари 2009 г. се извършва на основание чл. 7 от НООСЛБГРЧ /в редакцията й до 31 декември 2008 г./. В издадените осигурителни книжки се вписват осигурителния стаж, осигурителния доход и направените осигурителни вноски.
На работилите без трудови правоотношения преди 2009 г. се издават осигурителни книжки след подаване на искане за издаване на осигурителна книжка пред съответното ТП на НОИ по местоживеене на лицето. За издаването на осигурителната книжка се изисква представяне на лична карта с цел удостоверяване самоличността на лицето.
Възложителят или упълномощеното от него лице задължително попълват в осигурителната книжка следните данни:
- наименованието на осигурителя;
- кода на осигурителя по регистър БУЛСТАТ или по търговския регистър;
- населеното място и адреса на осигурителя;
- извършваната работа без трудово правоотношение;
- удостоверява периода, през който фактически е извършвана работата без трудово правоотношение;
- възложителят се подписва и полага печат.
В случай, че през един и същи период лицето работи при няколко възложители, всеки от възложителите прави необходимите вписвания в осигурителната книжка.
Лицата, полагащи труд без трудови правоотношения сами попълват размерът на осигурителния доход или сборът от доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, когато те са работили при повече от един възложител за всеки месец, през който са упражнявали дейността.
На лист 1 и 2 от осигурителната книжка, които се попълват от самото осигурено лице не се изисква подпис и печат от възложителя.
В осигурителните книжки се попълват само данни свързани с държавното обществено осигуряване.
Ако самоосигуряващо се лице полага труд без трудово правоотношение за дейност извън тази, за която е регистрирано като самоосигуряващо се осигурителния стаж и доход се вписват на отделни страници от осигурителната книжка.
Ако изпълнител по договор за управление и контрол едновременно полага и труд без трудово правоотношение и получава възнаграждение, осигурителният стаж и доход се вписват на отделни страници.
Заверяването на осигурителния стаж и осигурителния доход в осигурителната книжка се извършва след проверка на представените от лицата документи – сметки за изплатени суми, служебни бележки към сметките за изплатени суми, договори за работа без трудово правоотношение /когато са сключени такива/, други служебни бележки издадени от осигурителите удостоверяващи размера на осигурителния доход за всеки месец от срока на договора на осигуреното лице.
Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с нормативно признатите разходи, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.
Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е било осигурено и на друго основание по КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с нормативно признатите разходи се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.
За един месец осигурителен стаж на лицата, които не са били осигурени на друго основание се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски.

4 мнения по „Осигуряване на лицата работещи по граждански договор“

  1. с промените от 2009 год.мисля,че отпада издаването на осигурителни книжка за лица получили доходи над МРЗ след приспадане на нор.пр.р-ди на основание граждански договор.как мислите вие?

    1. Здравейте,

      както е видно от статията: „От началото на 2009 г. на лицата работещи по граждански договори осигурителни книжки не се издават и заверяват. Осигурителният стаж и осигурителният доход на тези лица се удостоверяват с данните подадени от осигурителите с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ подавана по реда на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
      Всяко лице, което е работило по граждански договор преди тази дата следва да има издадена и заверена осигурителна книжка.“

      на лицата по граждански договор отпада въобще издаването на осигурителна книжка от 01.01.2009г., независимо дали доходите им са над или под минималната работна заплата за страната.

      С уважение,
      Петя Кръстева

  2. Какви осигурителни вноски дължи лице сключило граждански договор за извършване на консултантска услуга в рамките на 1 месец и платено възнаграждение 100лв.

    Кай трябва да внесе тези осигуровки – лицето или възложителя на гражданския договр.

    Лицето е саоосигуряващо се. Има ЕТ.
    Благодаря предварително за отговора!

  3. Жена, родена след 1970 г. получава брутно месечно възнаграждение по трудовото си правоотношение за труд ІІІ категория в размер на 1750 лв.
    За месец март 2012 г. сключва граждански договор с възнаграждение 800 лв.
    Изчислете осигурителния доход и дължимите осигуровки за сметка на работадателя и за сметка на лицето за месец март по гражданския договор.

    Направете изчисленията по следната схева :
    І. Определяне на осигурителния доход
    1. Сума ….950……………………………………………………..
    2. Нормативно признати разходи……..200……………
    3. Облагаем доход ……………600……………………….
    4. Облагаем част от сумата ………..550…………………..
    5. Осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски ….2000…………..
    ІІ. Осигурителни вноски за сметка на изпълнителя :
    Общо осигурителни вноски изпълнител –
    a) За фонд „Пенсии” – ……………………………………………………/
    b) За фонд „Общо заболяване и майчинство”…………………../
    c) За фонд „Безработица” – …………………………………………….
    d) За фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване” в УПФ..0.121…………
    / 2,20% – 5,50 лв./
    e) За фонд „Здравно осигуряване” ……………………………… /
    –––––––––––––––––––––––––––––––-
    Общо осигурителни вноски изпълнител ……………………./
    ІІІ.Сума за получаване
    Сума подлежаща на авнсово облагане по ДОД………
    Дължим авансов ДОД ………………………………………..
    ––––––––––––––––––––––––––––––
    СУМА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ – ………………………………………….
    ІV.Осигурителни вноски за сметка на възложителя
    a) За фонд „Пенсии” ……………………………………………………..
    b) За фонд „Общо заболяване и майчинство” ………………….
    c) За фонд „Безработица”……………………………………………….
    За фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване” в УПФ …………

    e) За фонд „Здравно осигуряване” ………………………………..
    ––––––––––––––––––––––––––––
    Общо осигурителни вноски възложител …………………….//

    Общо разходи възложител ……………………………………………
    ОБЩО ОСИГУРОВКИ И ДАНЪЦИ ОТ ОСИГУРИТЕЛ И ВЪЗЛОЖИТЕЛ ……………………………………………………..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>